Фискалният съвет разкритикува приетия от Народното събрание удължителен закон за бюджета

Фискалният съвет разкритикува приетия от Народното събрание удължителен закон за бюджета и разгласи, че с него се основава рисков казус в бюджетната политика на страната.
" За разлика от предходни удължителни бюджети, които прецизно съблюдаваха структурата на миналата година, актуалният закон излиза отвън тези рамки. Чрез него се прокарват основни промени в разходната част, които не са съобразени с дълготрайната фискална резистентност и заобикалят естествения спор по бюджетната политика ", показват от съвета.
Органът, чийто ръководител е някогашният финансов министър на ГЕРБ Симеон Дянков, има за задача да поучава държавното управление и Народното събрание по какъв начин да водят устойчива бюджетна политика и да не слагат в риск обществените финанси.
Припомняме, че в началото въпросният закон предвиждаше догодина до приемането на постоянен бюджет да бъдат замразени всички бюджетни заплати без минималната работна заплата, а обществените разноски да са ограничени единствено до размера на събраните доходи за съответния месец. По предложение на ПП-ДБ при второто четене на закона единомислещо бе гласуван текст, съгласно всички бюджетни заплати ще бъдат индексирани с инфлацията към края на декември, т.е. към 5%. Никой не уточни тогава в пленарна зала какъв спомагателен разход е това и дали против него стоят задоволително доходи.
" Използването на удължителен механизъм за въвеждане на нови обществени политики компрометира правилата на Закона за обществените финанси  и трансформира краткотрайният инструмент в опция на постоянния бюджет ", показва Фискалния съвет.
  От съвета показват няколко риска в разходната и приходната част на обществените финанси:
- Разходите за личен състав за 2025 година към този момент бяха индексирани с около 20%, което на процедура води до прекомпенсация по отношение на действителната ценова динамичност.
- Използването на инфлацията в края на интервала (моментна стойност) е неточно. Правилният метод изисква работа със средногодишна инфлация, както и да се използва хармонизираният показател на потребителските цени (HICP).
- Тъй като инфлацията за 2025 година към този момент е регистрирана в базата, при нови планове е редно да се употребява прогнозната инфлация за 2026 година, а не наново използване на минали индикатори.
- Увеличението на бюджетните заплати с към 5% води до допълнителен натиск върху бюджета от 420 млн. евро годишно или приблизително 35 млн. евро на месец.
- Съществува сериозен риск от надценяване на приходите с отклоняване сред 3,5 и 4,7 милиарда евро. Предизвикателствата произтичат от свръхоптимистични прогнози за стопански напредък и от неустановеност при постъпленията от европейски фондове заради административни и политически дефицити.
В умозаключение от Фискалния съвет показват, че разпоредбите на член 87 от Закона за обществените финанси, в който се планува в месеците без постоянен закон да се харчи единствено 1/12 част от бюджета от предната година, функционират дейно и извършват своята роля за ограничение на популистки решения, застрашаващи устойчивостта на обществените финанси. " Прилагането на обществени политики посредством така наречен „ удължителен бюджет “ основава предпоставки за промени в разходната част, които не са съобразени с дълготрайните фискални вероятности и не регистрират в задоволителна степен главните опасности пред икономическото развиване ", се показва в мнението на Фискалния съвет.